Page 27 - Списание Сигурност и отбрана - брой 2 декември 2022

Security & Defense, Issue 2, 2022 Scientific journal

изисквания на гражданското общество, стига да имат „сметка“ от
такова лобиране.
Например, „Енрон“ изчисляваше какъв прираст на печалбата ще
получи при „инвестиция“ от 100 000 долара на конгресмен. Това не е
теория, това е факт. Изобилни са данните, които подсказват и доказват
че транснационалните корпорации не само създават блага, но и
увреждат природата, икономиката и обществото. Свидетели сме: на
глобално затопляне, което е антропогенно – създадено най-вече от
индустриалния сектор; на глобално опустиняване и обоклучаване на
природата, но които са силно печеливши за корпорациите (особено
газовите и петролните); на огромни корупционни практики, както в
развитите, така и в по-слабо развитите страни; на прокарването на
лобистки закони не само в рамките на една страна, но и на ниво съюз;
на ерозиране на демокрацията и създадените обществени институции
чрез корумпиране на политиката и политиците („приватизиране на
политиката“); на налагане и поддържане на режими, които са
популистки, милитаристки, авторитарни или какистократични. Пресен
пример е „маркетинговата стратегия“ на ВПК да продава на
гражданите, колкото може повече оръжие, за да печели повече: в САЩ
има близо 400 милиона оръжия, около 120 броя на всеки 100
американци; половината от частните оръжия са собственост на 3% от
населението.
Цитираме икономиста Крис Хеджес: „Оръжията караха хората от
по-ниската работническа класа да се чувстват по-силни, дори когато не
бяха силни. Вземете им оръжията и какво ще остане? Разпадащи се
малки градчета, затворени текстилни и хартиени фабрики, задънени
работни места, замърсени барове, където ветераните изпиват травмите
си“ (Hedges, 6/15/2022). По същия начин „инвестициите“ във ВПК (най-
вече за частните корпорации) на САЩ са толкова значими, че – ако
бъдат насочени за справяне с глада и бедността по света, проблемите
биха се решили за по-малко от една „петилетка“. Годишните разходи за
отбрана, за онагледяване, са приблизителен еквивалент на разходите за
1 000 експедиции до Луната или 100 до Венера и Марс. Печалбата
диктува пазара!
Синтезирано казано, XX-ти и XXI-ви век са илюстрация на едно
класическо състояние: частните интереси на корпорациите все повече
влизат в противоречие с обществените и глобалните интереси,
включително и тези на природната система. Управлението на
корпорациите е насочено повече към вътрешноприсъщите му нужди
(акумулиране на повече печалба), отколкото към нуждите на
природата, обществото и икономиката. Едната везна от кантара ще
тежи повече от другата, ако всичко се остави на корпоративния
маркетинг. Поддържането на един хомеостазис на икономическата,

26