Page 30 - Списание Сигурност и отбрана - брой 2 декември 2022

Сигурност и отбрана, брой 2, 2022 г. Научно списание

държавата, следователно – от гражданите в тази страна. Трето, от
годината на пристигането на инвеститора в определена страна,
държавата да потиска ръста на работните заплати, под ръста на
печалбата. Четвърто, покупателната сила на населението да нараства
по-бързо, отколкото растежа на произведената продукция от
корпорацията, за да може потребителите на тази продукция да
консумират колкото може повече – с по-високи разходи. Погледнато в
мащаба на една отделно взета страна, спазването на първото, плюс
второто, плюс третото условие, обаче влиза в противоречие в
четвъртото условие.
Следователно, постигането на по-висока диференциална печалба
от корпорацията, спрямо всички останали корпорации, може да се
постигне или чрез по-висок прираст на производителността на труда,
получена на единица допълнителна фондовъоръженост (не винаги
желани инвестиции), или чрез постигане на по-висока степен на
монополно положение (постоянна мечта на всяка корпорация).
Напълно естествено, идеолозите на пазарната икономика (за
разлика от теоретиците – икономисти) продължават да бъдат
проповедници на неолиберализма и свързаните с него индивидуализъм
и егоизъм. За разлика от тези идеолози, практиците, които управляват
корпорациите – национални или транснационални, прозряха че
възможностите за растеж на производството и на потреблението,
могат да се коренят не само в нарастването на покупателната сила на
индивидите, но и чрез развитие на покупателната сила на
обществото, представлявано от държавата. Но за разлика от
корпорацията, за която са безлични и безразлични и купувачът, и
неговите нужди и потребности, и ефектите от потреблението на
продукцията на тази корпорация, държавата като представител на
обществото, по-точно може да прогнозира реалното потребление,
базирано върху обективните нужди. В това отношение държавата прави
крачки напред по целесъобразност, за разлика от транснационалната
корпорация.
Обществената система, представлявана от държавата, за
разлика от корпорациите, включва в себе си гражданите като свой
ендогенен елемент. Можем да си послужим с аналогия, че
корпорациите приличат на ДНК на един вирус, която се възпроизвежда
и развива в чужда среда, държавно-националните комплекси приличат
на клетка, в която ДНК сама си възпроизвежда средата. В контекста на
горното, сложността на отношенията между корпорациите като
транссекторни-транстериториални агрегации и държавата като
териториално-транссекторна агрегация се характеризират с това, че
корпорацията като собственик е субект на управляващи решения, а

29