Page 203 - Списание Сигурност и отбрана - брой 1 септември 2022

Security & Defense, Issue 1, 2022 Scientific journal

може да се докаже, че е цялостно, така както не може да се докаже и че
написаната програма за редицата от числа е най-кратка.
• внасянето на неопределеност чрез комуникиране
Човекът преодолява неопределеността и като внася
неопределеност. Подходът иманентно присъства в ежедневието и
поради това трудно се забелязва, но няма как да бъде пропуснат.
Пример е комуникирането. Без комуникация хората няма как да бъдат
33
определени като социални същества . В същото време комуникирайки,
хората съзнателно не достигат до абсолютна конкретика, а боравят с т.
нар. общи понятия. Разпространен пример е, че се казва „къща“ и
разговорът продължава, без да се уточнява на колко етажа е къщата,
какъв цвят е и т.н. Въпреки тази неточност обаче, резултатът е налице
– хората се разбират и постигат съгласие за обща активност. Популярно
обяснение е, че посредством общите понятия хората си спестяват
обяснения и така им остава повече време за действие. Смятам обаче, че
чрез комуникирането си хората съзнателно внасят неопределеност и
провокират съответните механизми за съобразяване на различни
оттенъци в причината, която може да доведе до следствие.
За такава специфична ентропия М. Волкенщайн дава пример с
34
критянина Епименид, който твърди: „Всички критяни са лъжци!“. В
ракурс на постигането на сигурност, репликата изглежда така:
– ако се повярва на Епименид, следва да се пренебрегне фактът, че
самият Епименид е критянин и трябва да не казва истината;
– в случай обаче, че се пренебрегне неговото твърдение, е твърде
висока вероятността да се изпадне в неопределеност (очакваш едно, а
получаваш друго), причинена от критянски лъжи.
Следователно: От една страна Епименид и сигурността са две
взаимно непресичащи се множества, а от друга – социалната система
не може да постигне сигурност, ако пренебрегне предупреждението на
Епименид.
Без тази съзнателно внесена неопределеност хората изглежда не
биха могли да се разберат. По тази причина възникват и слуховете. Те
също са начин за комуникиране, при това един от най-старите.
Френският изследовател Жан Ноел Капферер (Jean-Noel Kapferer)
35
нарича слуха „най-старото средство за информация в света“.
Известните психолози Гордън Олпорт (Gordon W. Allport, 1897–1967)
и Лео Постман (Leo Postman, 1918–2004) пишат, че слухът винаги
36
съдържа неопределеност по значими теми , а Робърт Нап (Robert

33 De Fleur, M. L. Theories of Mass Communication. N.Y. 1970
34 Волькенщайн, М. К. Энтропия и информация. Москва: Наука, 1986, с. 181.
35 Капферер, Ж.-Н. Слуховете. Най-старото средство за информация в света. (прев. от френски
А. Ангелова). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992.
36 Allport, Gordon W., Postman, Leo. The Psychology of Rumor. New York: Henry Holt & Co. 1947.
202