Page 167 - Сигурност и отбрана - брой 1 2023

Security & Defense, Issue 1, 2023 Scientific journal

конспиративните теории се разпространяват сред всички групи в едно
общество.
1.4. Селекцията „канали за интензивно разпространение“
Както се изяснява още в т. 1.1, конспиративните теории не са
откритие на XXI век. Защо тогава от 2000 година насам в ежедневието
се натрапва усещането, че тематиката за потайни кроежи, с които някой
се опитва да унищожи света, да постави останалите в подчинение и т.н.,
се разпространява особено активно?
Освен това се натрапва и усещането, че в сравнение с ежедневието
преди XXI век, днес циркулиращите конспиративни теории са повече,
но и по-краткотрайни. В рамката на работната теза обяснението се
основава на две причини:
1) Конспиративните теории разчитат на объркване и не допускат
активиране на критичните бариери в мисленето на индивида. Поради
това слуховете, които са носител на информацията (понякога изопачена
или невярна) за пораждащото страх събитие, се налага да бъдат
разпространявани по комуникационни канали, които изпреварват
когнитивността при споделяне в обществото. Така се разкрива
зависимостта, че конспиративните теории са обвързани с медиите. Това
обаче не са публицистичните медии, където се реализира
журналистически филтър на социално значимите събития и с
необходимата социална отговорност се произвеждат новини, а с
медиите, в смисъла на посредник, който безогледно пренася
информация.
2) Естествено е конспиративните теории да са активни толкова
дълго, колкото е необходимо, за да се разсее страхът в основата им. За
разсейването на страха обаче хората трябва да споделят и да обсъждат
помежду си. Следователно колкото по-бавно „се движат“ съобщенията,
толкова по-бавно се реализират споделянето и обсъждането и толкова
по-дълго страхът „живее“, изпреварвайки критичността.
Например през средновековието Инквизицията търси и изгаря на
клади вещици. Това е един от мащабните и потресаващ с жестокостта
си пример за експлоатиране на конспиративна теория.
У непросветените се насажда страха пред Бога и страха за
собственото оцеляване. Поради това слухове се ширят надлъж и нашир.
Хората не само се събират на тълпи около кладите, но и доукрасяват
историите за вещици с още небивалици. Средата за разпространение е
от уста на уста, доколкото книгите все още не са активна медия, поради
9
цензурата, наложена от католическата църква .
10

9 Широко известен факт е, че първата отпечатана книга е Библията и това става през 1452-1455 г. от
Йоханес Гутенберг – бел. моя.
10 Това става през 1559 г. с т. нар. Индекс на забранените книги (Index Librorum Prohibitorum)
(Anastaplo, G. Censorship. Encyclopedia Britannica. https://www.britannica.com/topic/censorship).
166