Page 92 - Сигурност и отбрана - брой 1 2023

Сигурност и отбрана, брой 1, 2023 г. Научно списание

Понятия като „управление”, „нация”, „държава”, „епоха” в
условията на устойчив световен ред се възприемат като статични
величини, но новата ситуация в света изисква преосмисляне на визиите
в по-различен, дори екстремен вариант.
Вариантите според някои автори като Вл. Иванов (2011), в това
отношение, са няколко (с. 12 и с. 34).
Можем да възприемем подходите на кибернетиката, която търси
всеобщите принципи на съществуването и управлението и акцентира
върху управлението на технологичните системи, контролирани с
информация.
Социалното управление винаги се насочва към живите,
интелигентни обществени системи и отношения. То е разположено
между философските и математическите модели и използва
постиженията на всички науки, за да създаде своя теоретична и
приложна постановка за поведение в условията на ситуационни
промени. Можем да отбележим, че винаги е имало автори и школи,
които изтъкват обективни и субективни феномени, системи и
3
измерения, за които хората дори не предполагат (Толбот, 2003) .
Общо погледнато, човешкото управление във всички сфери, почти
винаги води до социални конфликти и екологични катастрофи, които
са много по-чести и разрушителни от природните.
Например, една ядрена война ще унищожи човечеството, а
Втората световна война (1939 г. – 1945 г.) погуби хора и нанесе щети в
цял свят, несравними с природните бедствия през двете хилядолетия
сл. Хр. Поради това, когато твърдим, че „Правото е система от
задължителни (и принудителни) изпълнително-разпоредителни
дейности, които се осъществяват с методите на властта”, а властта de
facto е държавата, ние трябва да имаме предвид и предупреждението,
което е известно от древността: „Само слабите се стремят към порядък.
Силните владеят хаоса.“
Т.е., независимо от достиженията, живите социални системи често
остават извън възможностите на управлението и контрола, за да се
следва предвидимост и прогрес. Ако беше вярно обратното, сега светът
щеше да бъде подреден по схемите на императори, диктатори или
мечтатели. Те, от своя страна, щяха да роботизират поведението на
хората или да ги вкарат в щастлив холивудски сценарий.
Трудно е да кажем какво бихме избрали – детайлна предвидимост
или романтичен хаос. На този етап приемаме, че светът на живите
системи съществува едновременно в собствен и обективен сценарий,

3 Една парадигма за холографския свят представена от Толбот, М. набира все по-голяма
популярност сред научните среди. За повече информация, вж. Толбот, М. (2003). Холографската
вселена. Изток-Запад.

91