Page 178 - Сигурност и отбрана - брой 2 - 2023
P. 178

Сигурност и отбрана, брой 2, 2023 г.                             Научно списание



                  техника, въоръжение, боеприпаси, транспорт, оперативни разходи по
                  самите терористични актове.
                        Финансирането  на  тероризма,  терористичната  дейност  и
                  терористите се извършва посредством различни източници и методи.
                  Набирането  на  средства  от  терористичните  организации  става  чрез
                  използването на легални и нелегални източници.
                        Незаконната търговия с антики е един от нелегалните източници
                  за  финансиране  на  ДАЕШ.  Според  данни  на  ЮНЕСКО  (UNESCO),
                  нелегалната търговия с културни ценности е третия най-доходоносен
                  източник  за  финансиране  на  престъпни  дейности,  след  незаконната
                  търговия с наркотици и оръжие (Ramirez, 2020, p. 4). Позовавайки се на
                  свои източници в западното разузнаване The Wall Street Journal (WSJ)
                  твърди, че приходите на ИД от контрабанда на артефакти са на второ
                  място след приходите от контрабанда на петрол (Parkinson, Albayrak, &
                  Mavin, n.d.).
                        Комитетът  за  световно  наследство  към  ЮНЕСКО  (The  World
                  Heritage  Committee)  е  органа,  който  отговаря  за  прилагането  на
                  Конвенцията  за    опазване  на  световното  културно  и  природно
                  наследство.  Съгласно  списък  на  обектите  на  световното  наследство,
                  предоставен  от  ЮНЕСКО,  Ирак  разполага  с  пет  вписани  културни
                  обекта, а Сирия с шест.
                        За Република Ирак това са: древният град Ашур /Калат Шеркат/ -
                  датиран  от  3000  г. пр. Хр.,  първа столица  на  Асирийската  империя,
                  вписан  в  списъка  на  международната  организация  през  2003  г.;
                  археологическият  град  Самара,  датиран  от  836-892  г.,  столица  на
                  Абасидския халифат, включен в списъка през 2007 г.; античният град
                  Хатра,  включен  в  списъка  през  1985  г.;  цитаделата  в  гр.  Ербил,
                  включена в списъка през 2014 г.; руините на град Вавилон, включен в
                  списъка през 2019 г. (UNESCO, n.d., a).
                        Към допълнителните, т. нар. „предварителни списъци“, за Ирак са
                  включени  още:  Нимруд,  древният  град  Ниневия;  крепостта  Ал-
                  Ухайдар; местността Тилкифл (там се намира светилището на пророк
                  Йезекиил);  град  Уасид;  гробището  Уади  ал-Салам  в  Наджаф,  град
                  Амадия; историческата част край източния бряг край р. Тигър в Багдад.
                        В  съответствие  с  разпоредбите  на  чл.  11  от  Конвенцията  за
                  опазване на световното културно и природно наследство в списъка на
                  световното културно наследство, намиращо се в опасност, са включени
                  обектите в гр. Ашур, гр. Хатра и гр. Самара.
                        За Сирийската Арабска Република това са: древният град Палмира,
                  включен в списъка през 1980 г.; древният град Босра, включен през

                  1980 г.; старинният град Дамаск, включен през 1979 г.; древният град
                  Алепо, включен през 1986 г.; около 40 антични села в северозападна
                  Сирия,  включени  през  2011  г.;  две  крепости  –  Крак  де  Шевалие

                                                                                                   177
   173   174   175   176   177   178   179   180   181   182   183