Page 10 - Списание Сигурност и отбрана - брой 1 септември 2022

Сигурност и отбрана, брой 1, 2022 г. Научно списание

икономически интереси на САЩ“. Впрочем този израз и до момента не
е загубил своята актуалност.
За геополитиката може да се говори, едва след появата на крупни
държавни обединения. В един зачатъчен вариант имперските
експанзии са се случвали по геополитическите оси, без това да е било
осъзнавано като геополитика. След географските открития
колониалните империи вече осъзнават геополитическите си интереси.
Геополитиката обаче, напълно влиза в силата си, едва когато
световното пространство става конкурентно.
Най-важните и значими инструменти на геополитическата
конкуренция са техническият и военно-техническият компонент.
Парната машина, поставена на платноход, е превърнала Ост-
индийската компания в световна, а Англия в господар на океаните и
моретата. Бронираната техника и подводният флот са позволили на
Германия да завладее Европа, а бойната авиация и самолетоносачите
утвърдиха САЩ като световна намесваща се сила. Накрая оръжията за
масово поразяване, и на първо място ядрените оръжия, определиха
семейството на настоящите геополитически играчи в планетарната
конкуренция.
Поради тази инструментална причина геополитическият аспект на
сигурността „работи“ единствено при „големите“. Класиците на
геополитиката твърдяха, че за да си един от играчите в тази игра, трябва
4
да имаш обширна територия и морски граници . В наши дни тази роля
се пое от атомната мощ. Ние малките сме „извън играта“, но сме
въвлечени в нея. В тази игра ние сме участници, които не разполагат
със своя геополитическа воля да се противостоят на влиянията на
„големите“. Балканите са печалния пример в това отношение, както
сега този пример е Украйна.
Доколко може да се мисли за сигурността геополитически? Този
въпрос е съществен, поради мащаба на процесите в аспекта на
геополитиката. Процесите в геополитиката протичат в неорганизирано
пространство на свободна конкуренция на могъщи играчи. Въпреки
множеството договори, конвенции, съюзи и всякакви международни
конструкции, това пространство си остава свободно за силови намеси,
стига съответният субект да има тази възможност да си я позволи. Това
пространство не е организирано и не е в юрисдикцията на нито един от
играчите. Самите те не са предоставили свой суверенитет в името на
някаква обща структура, оглавена от субектно тяло, което да отговаря
за реда в пространството. Пожелания има в излишък, но ред няма. В
духа на тази мисъл е много интересен смисълът на любимия на

4 Хаусхофер,“ Мыслить пространства“ в Дугин, Александр, Основы геополитики, с. 834, Москва,
„АРКТОГЕЯ-центр“, 1999 г., ББК 87.3(2) Д 80
9