Page 9 - Списание Сигурност и отбрана - брой 1 септември 2022

Security & Defense, Issue 1, 2022 Scientific journal

следващия абзац, след определението, авторите започват да
употребяват понятието, сякаш самото то е нещо, подобно на другите
неща.
Защо това не е редно, след като се практикува навсякъде, почти без
изключение?
Защото подобно възприемане на сигурността, само по себе си, вече
е препятствие по пътя към разбирането ѝ във всеки конкретен случай.
Комплексното състояние на нещата, което в конкретния случай е
сигурността, от която се интересуваме, остава неразкрито, а вместо
него започва разговор за онова, с което сме означили това комплексно
състояние, започва разговор за сигурността. Ето го парадокса – не
разглеждаме онова, което означава терминът „сигурност“, а боравим
със самия него, сякаш означаващото е едно и също с означаваното. Така
означаваното се оказва подменено с означаващото и разговорът тръгва,
необезпокояван от грижата за отнасяне към света на нещата. Такъв свят
остава скрит за разговора за сигурността.
Популярността на този начин на възприемане и използване на
термина „сигурност“ се дължи преди всичко на лекотата, с която се
пише и се говори за сигурността. Има значение и това, че „всички го
правят“. Много е удобно и не са изискват почти никакви усилия, за да
се жонглира с термини в сравнение с това да се анализират комплексите
от неща, които в своята съвкупност се означават със съответните
термини.
Може би би било интересно да се проследи как изглеждат тези
комплекси от неща, тези състояния, наричани сигурност, в някои от
най-често обсъжданите теми.

ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ
Логично е да се започне такъв кратък преглед с най-обхватния
аспект на сигурността, а именно – геополитическия. Геополитическите
цели си остават вечни, или ако не вечни, то поне най-дългосрочните в
сравнение с всички останали. Русия е ориентирана към проливите и
топлите морета, Англия – към Средиземноморието, Турция – в рамките
на Османската империя, САЩ – навсякъде. Тези цели рядко се
декларират. За да се случи това, лидерът трябва да е напуснал полето
на „нормалното“, както беше направил това Хитлер, който откровено
2
разширяваше „жизненото пространство“ на Германия, за сметка на
останалия свят (или да е пенсиониран генерал, търсещ популярност).
3
Уодро Уйлсън в началото на ХХ в. пръв използва израза „световни

2 Понятието е разработено в класическата геополитика. Вж. напр. Ратцел в Дугин, Александр,
Основы геополитики, с. 35, Хаусхофер пак там с.903., Москва, „АРКТОГЕЯ-центр“, 1999 г., ББК
87.3(2) Д 80
3 Двадесет и осмият президент на САЩ от 1913 до 1921 г. Моя бел.
8