Page 83 - Списание Сигурност и отбрана - брой 1 септември 2022

Security & Defense, Issue 1, 2022 Scientific journal

края на продадения ни ресурс. Последните големи сделки по време на
Варшавския договор бяха за 22 съветски МиГ-29 и 18 чехословашки L-
39. Сега няма и помен от СССР и Чехословакия и всъщност гледаме
същия филм. Не ми се иска да питам дали след няколко години може
някой да гарантира, че няма да носим последствията на сходна
ситуация.
Друг въпрос е откъде дойде това число необходими бойни
самолети, формулирани като отбранителна достатъчност и кой го
определи. Защо не 15 или 17. В българската бойна авиация, предвид
геостратегическото положение на държавата, което не е променено и за
НАТО (ние си останахме гранична държава) отдавна е определено една
ескадрила да се състои от 18 бойни и 4 учебно-бойни самолета. Сега
това съотношение трябва да бъде променено, но според мен
изискването за 22 самолета в ескадрила, от които 15-16 да бъдат
поддържани в боеготово състояние (както е стандарта в НАТО) остава.
Отделно според моите скромни изчисления за целите на ВВС са
необходими не по-малко от 50 бойни и учебно-бойни самолети – две
ескадрили в Граф Игнатиево, една ескадрила в Безмер и една във ВВВУ
в Долна Митрополия. Така бихме формирали някаква, макар и не
съвсем достатъчна, способност да браним небето си. Това се
подчертава от максимата за смисъла на съществуването на всяка
система, който се определя не само от качествени, но и от
минималнодопустими прагови количествени параметри. Те се
определят от стратегията ни за избор на вариант за военното
строителство на ВВС като основен вид въоръжена сила. В частност те
влияят и за избора на авиационна техника и начина за нейното
придобиване. За това е добре да се обърнем назад и погледнем какво се
е случвало в богатата ни 130 годишна „небесна“ история и да си
изясним мъдрата философия на предците ни, които са я изповядвали,
независимо от външен натиск и интереси.
Тя започва от 1917 г., след като многократно сме подвеждани при
доставките на авиационна техника. Българска нарочна делегация
успява да закупи цялостно технологично оборудване не само за ремонт,
но и за евентуално производство на собствени самолети. Макар
събитията да се обръщат, въпреки българските победи по фронтовете,
Първата световна война завършва фатално за Царство България.
Въпреки това, закупеното оборудване е запазено от окупаторите, и през
1925 г. започва серийно производство в първото самолетостроително
предприятие в България – Държавната аеропланна работилница –
Божурище. Постепенно, въпреки забраните, започваме да
произвеждаме добри учебни, учебно-бойни и бойни самолети.
Създават се други две предприятия, в които се планира производството
на бомбардировачи и изтребители. Макар то да започва, динамиката на

82