Page 62 - Списание Сигурност и отбрана - брой 2 декември 2022

Сигурност и отбрана, брой 2, 2022 г. Научно списание

Основната цел на държавите в тази системата на „несигурност в
намеренията на другите“ е да осигурят своето оцеляване и сигурност,
посредством политика за „опора в собствените сили“ и установяване на
баланс на силите, за да се запази „реда в системата“. За да се запази
структурното равновесие в международната система, държавите влизат
в различни съюзнически коалиции (валидно и на регионално равнище),
като разчитат сигурността да се постига или чрез увеличаване на
техните способности за отбрана и баланс на силите (дефанзивен
реализъм), или чрез агресивно увеличаване на потенциала им за
упражняване на сила и установяване на доминация и хегемония
8
(офанзивен реализъм).
Според Платон „Идеалната държава е въплъщение на най-
9
висшата идея. Двете основни взаимносвързващи се начала, на които се
уповава идеалната държава са: управление на мъдрите (Софокрация) и
действие на справедливи закони. Всяка власт създава закони според
това, което е полезно за нея. Основната ценност при демокрацията е
свободата, а при тиранията основна ценност е властта. Основното благо
10
е богатството и поради тази причина злоупотребата с основното благо
и игнорирането на всякакви други ценности, води до гибелта на
държавата.“
Тукидид пръв разглежда в историята на западната култура, властта
11
като изграждащ и регулиращ фактор в политиката. В „История на
Пелопонеската война“, той определя своя метод като „критическо
описание“, а метода на предшествениците си – като „съставяне“ и
„съчиняване“, без каквато и да е критическа проверка на истинността
на събитията.
Същият възглед се наблюдава и при Николо Макиавели и по-
12
специално в творбата му „Владетелят“, на италиански: Il Principe .
Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г.
и се смята се за едно от първите произведения на политическата
философия, в което с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са
анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане
на властта и т.н.). Макиавели посочва няколко общи пункта, типични
за традицията на реалистичната школа в политологията:
– първо – той разглежда историята като кръговрат от причинно-
следственни връзки, които могат да бъдат разбрани и анализирани;

8 Главното допускане на структурния реализъм или неореализма е, че международната система е
„анархична“ (в смисъл, че няма по-висша власт над държавите) и че държавите са унитарни,
рационални актьори в световната политика. Политов, А. https://www.iris-bg.org/menu.php?i_id=517
9 Платон. Държавата. Наука и изкуство, С.1981
10 Богатството – висока степен на изобилие от материални и нематериални (духовни) ценности за
лице или общество. Адам Смит, Богатството на народите. Издателство „Изток-Запад“, 2022
11 .Богданов Б. За историческия метод на Тукидид.
http://www.bogdanbogdanov.net/forum_arch_bg.php?page=discussion_show&discID=27
12 Николо Макиавели. Владетелят. Изток-Запад-2014. ISBN: 9786191525249
61