Page 169 - Сигурност и отбрана - брой 1 - 2024

Security & Defense, Issue 1, 2024 Scientific journal

посочена в чл. 13, ал. 3 от Основния закон като „традиционна“, което
обуславя извода, че конституционният законодател през 1991 г. е бил
воден от стремежа да вгради в конституционния правов ред
установените в източноправославното вероизповедание ценностни
разбирания … включително тези, които в исторически план са били
източник на нормативно регулиране … Тази роля на православието е
подчертана многократно в направените изказвания от народните
представители от Седмото Велико Народно Събрание при приемане на
чл. 13, ал. 3 от Конституцията, според които: православието
„действително е основа на нашата култура“; източното православие
„има дълбоко отражение в народностната ни психология“; „Източното
православие е основа на националната култура“; „най-светлите
страници в нашата национална история са записани благодарение на
Източноправославната религия“; разпоредбата на ал. 3 „закрепва,
фактически утвърждава като основна норма на мислене, на поведение
онова, което съществува в духовния и мисловния свят на българина“;
„да се позовем на историческите стойности на тази религия – мисля, че
това се съдържа в понятието „традиция“; „Православието е най-тясно
свързано с националната идея. То представлява една традиция, която е
попила в съзнанието на българския народ…“. Това е така още повече,
като се има предвид, че още в чл. 37 от първата българска конституция
– Търновската конституция от 1879 г., Православно-Християнската
религия от Източно Изповедание е определена като „господстваща“, и
в този смисъл може да се говори за конституционна традиция от
съществено значение за формиране на българската национална
конституционна идентичност. Разбира се, съдът държи сметка, че
източноправославната религия далеч не е единственото
вероизповедание в Република България и в този смисъл, тя не е
източник на универсални за цялото общество религиозни норми. Също
така е безспорно, че доколкото религиозните институции са отделени
от държавата (чл. 13, ал. 2 от Конституцията), което в по-общ
сравнителен и исторически план, е отражение на отделянето на
църквата от държавата в резултат на буржоазните революции и
формиране на съвременните правни системи, религиозните норми
нямат регулативния капацитет на правните норми. Въпреки това
прогласяването в Основния закон, който е фундамент на правната
система на държавата, на определено вероизповедание като
традиционно, със сигурност не е лишено от значение и то се проявява
най-вече при тълкуването и изясняването на тези конституционни
понятия, които в не чак толкова далечното минало са били обект на
правно регулиране (признато от държавата), именно от нормите на това

вероизповедание … Съдът също така намира за необходимо да
отбележи, че в исторически план, стремежът за извоюване на църковна

168