Page 159 - Сигурност и отбрана - брой 2 - 2024

Security & Defense, Issue 2, 2024 Scientific journal

авторитет и принуда. В полето на социологията и управленските науки,
авторитетът се свързва с притежаването на легитимна власт (Cristi,

2005). Според Вебер властта е способност да се извърши нещо под
заплахата на сила и санкция, а авторитетът е управление, чрез което се
налага нещата да се извършват така, че разпорежданията да се
възприемат от другите като справедливи и законни (Вебер, 1992).
Вебер (1992) посочва три вида авторитет в организацията:
- традиционен, основаващ се на вярването, че човекът, който
управлява има естествено право да влияе, поради традиция и обичаи;
- харизматичен, основаващ се на вярването в личните черти и
качества на дадена личност;
- рационално законен (легален), основаващ се на вярването в
законността на установените нормативи, правила и правото на
заемащия длъжността да издава заповеди, които подлежат на
изпълнение.
Думата „авторитет“ срещаме в средата на 1200-те години в
английския език, като „autorite“, с произход от старофренски език, със
значение на „авторитет, престиж, право, разрешение, достойнство,
тежест“; и съответно от латински език като „auctoritatem“ –
„изобретение, съвет, мнение, влияние, команда“, от „auctor“ –
„господар, водач, автор“. Значението за „правна валидност“,
„авторитетна доктрина“ (противоположна на разума или опита),
„автор, чиито твърдения се считат за правилни“ е засвидетелствано
през XIII век. От средата на 1300-те години срещаме думата в общия
смисъл на „правна валидност“, „автор, чиито твърдения се считат за
верни“. От средата на XIV век думата „авторитет“ се разглежда като
„право да управляваш или командваш, власт да налагаш подчинение,
власт или право да командваш или действаш“. На средноанглийски
език (форма на английския език, която се говори от XII до края на XV
в.) думата има значението – „сила, произтичаща от добра репутация;
сила да убеждаваш хората, способност за вдъхновяване на доверие“.
Интерес предизвиква и корена на думата – „auctor“ – „баща, създател,
този, който предизвиква, този, който създава някого или нещо“ с
директно значение от латински език – „баща, родоначалник; строител,
основател; доверен писател, авторитет; изпълнител; отговорно лице,
учител“, буквално „този, който причинява растеж“. От края на XIV век
срещаме термина като „източник на авторитетна информация или
мнение“ (Online Etymology Dictionary, 2001-2022). В средновековния
английски език с авторитет се обозначава „власт, произтичаща от добра
репутация; сила да убеждаваш хората, способност за вдъхване на

доверие“ (Online Etymology Dictionary, 2001-2022), което значително се
доближава до съвременното разбиране за феномена.

158