Page 160 - Сигурност и отбрана - брой 2 - 2024

Сигурност и отбрана, брой 2, 2024 г. Научно списание

Терминът „авторитет“ има своя произход, заложен в римското
право. Римляните наричат властта, призната над техните градове
„auctoritas“. Под „auctoritas“ се разбира достойнството на или
уважението към даден човек или институция, които им позволяват да
вземат правилни и обществено приемливи решения там, където липсват
закони или правила. С оглед на политическата реалност на древния Рим
авторитетът се схваща като даденост. Авторитетът на основателите и
управниците на Рим се гарантира от единството между религия и
традиция. Основният политически орган, Сенатът притежава авторитет
и се ползва с доверието на гражданите, тъй като олицетворява делото
на основателите на древен Рим (Тодоров, 2024).
Авторитетът не носи внушение за принуда, която се основава на
реално или символично насилие. Влиянието на авторитета се основава
на доброволно подчинение. Авторитетът се дефинира като (Cambridge
Dictionary, 2022):
- моралното или законово право или способност за контрол;
- експертност по дадена тема;
- силата да контролирате другите;
- лице с отговорност за определена област на дейност;
- способността да влияете на други хора, които ви уважават;
- някой, който е експерт по определена тема и чието мнение влияе
на други хора.
Авторитет е налице там, където някой доброволно признава чужди
мнения или преценки за истинни или правилни, без да ги подлага на
проверка. Авторитетът можем да разграничим на:
- експертен авторитет – авторитет, основан на знанията, опита,
образованието, обучението, уменията, мъдростта;
- авторитет, основан на позиция и титла – който се придобива
заедно със задълженията на длъжността, която някой заема;
- авторитет, основан на неформални контакти – заражда се в
многообразието от уговорки, разбирания, споразумения, които човек
прави ежедневно, общувайки и взаимодействайки си с други хора;
- авторитет, основан на властта – да контролираш, доминираш,
принуждаваш, да накараш някой друг да направи нещо, което не желае
да прави.
Аргументът на Честър Бърнард за приемането от едно лице на
изпълнението на подчинена роля и приемане на следване на авторитет
на друго лице се базира на „съгласието на управляваните“ и твърди, че
подчинените приемат и изпълняват заповеди при наличието на четири
специални обстоятелства (Schermerhorn, Hunt, Osborn, 2002):

- подчиненият може и трябва да разбере заповедта;
- подчиненият трябва да се чувства умствено и физически
способен да изпълни заповедта;

159