Page 23 - Списание Сигурност и отбрана - брой 2 декември 2022

Security & Defense, Issue 2, 2022 Scientific journal

да си купуват заводи или роби, съвременният жаргон модифицира
терминологията, стигайки до „свободен пазарен капитализъм“ (Free
Market Capitalism), което е по-адекватно при пълно господство на
капитализма в световен мащаб (Миланович, 2020).
При изследването на съвременната пазарна икономика не може да
се абстрахираме от предупреждението на класика Адам Смит, който
твърдеше, че „всичко за нас самите и нищо за другите – такава е била,
изглежда, във всички времена в света долната максима на властниците
на човешкия род“ (Смит, 1983, p. 288).
С други думи, алчността на производителите може да притисне
потребителите и даже да изроди демократичното управление: „не е
много трудно да се каже кой е бил изобретателят на цялата тази
меркантилистка система; близо до ума е, че това не са били
потребителите, чиито интереси бяха съвсем пренебрегнати, а
производителите, чиито интереси така грижливо бяха взети под
внимание, а сред тях нашите търговци и манифактуристи са главните ѝ
архитекти“ (Смит, 1983, p. 452).
Предупрежденията на Адам Смит се потвърдиха при изследването
на така нареченото „първоначално натрупване на капитала“ в света:
„Както е известно, в действителната история, главната роля се пада на
завоеванията, поробванията, грабежа, с една дума, на насилието. Но в
кратката политическа икономия открай време е господствала идилията.
Правото и „трудът“ открай време са били единственото средство за
забогатяване – естествено, винаги с изключение на „тази година“.
Всъщност методите на първоначалното натрупване са всичко друго,
само не идилични“ (Маркс & Енгелс, 1966, p. 719). България не е
изключение на правилото, твърди Иван Костов: „самата политика стана
мръсна, лесна и доходна работа… вместо консолидирана демокрация
виждаме консолидирана мафия“ (Костов, 2022, pp. 28-29)
Затова е необходимо да се фокусираме върху реалностите на ХХI
век – какво всъщност представлява съвременната пазарна икономика
и дали тя отговаря на романтиката за свободния пазар?
От управленска гледна точка, икономическата система на всяка
страна (в частност – на България) се характеризира (както и
съвременната й типична структура) с две координати: секторно-
транстериториални и териториално-транссекторни управленски
подсистеми. В случая не се абстрахираме от голямата част от средния
и малкия бизнес, който оперира в рамките на страната (в една
територия и в един сектор), понеже по линия на междуотрасловите
връзки, той косвено е потребител на вносна продукция или доставчик
на бъдещ износител на продукция. Така че горната формулировка е
перфектна.

22