Page 29 - Списание Сигурност и отбрана - брой 2 декември 2022

Security & Defense, Issue 2, 2022 Scientific journal

производството и са по-високи печалбите; ако в една страна има
дефицит на платежни средства, ниският курс ще привлече капитали от
други и т.н.
На този фон управленската намеса в икономиката от страна на
локалните управленски институции, с решения от ограничаващ
характер може да има само едно значение – поставяне на бариери
спрямо множеството, изравняващи потоци от посочения по-горе вид
(Матеев, 1987). В случая с държавно-националните комплекси израз и
следствие на бариерите е възникването на диференциална рента, само
че в много по-широк спектър.
Преминаваме към отношенията между корпорациите и
държавно-националните комплекси. Съвременният капитализъм се
отличава, ако подходим към него на посочения тук фон, със следните
особености.
От гледна точка на видовете дейности, корпорациите са сложни,
силно хетерогенни подсистеми, т.е. област на диференциални (по
отношение на други корпорации) коефициенти са характеристиките не
само на материалното производство, но и на другите сфери, даже и на
съответните части на демографската подсистема, на научната сфера, на
културната сфера, на образователната сфера и пр.
Оттук – много съществен извод от методологически характер:
корпорациите трябва да бъдат разглеждани не само като подсистеми на
икономическата система, каквато постановка дава обикновено на този
проблем икономическата наука, а като подсистеми на обществената
система. Изобщо самият характер на цената и на печалбата (някъде,
някога) означава мембрана на една крупна фирма – корпорация по
отношение на другите фирми, и то не само по отношение на други
национални комплекси, но и в рамките на собствената нация. Израз на
тази социално-икономическа характеристика е призивът „Изберете
българското“, „Make America Great Again!“ и т.н.
Същевременно не трябва да се подценява обстоятелството, че за
всяка „национална“ или „транснационална“ корпорация не само
природните ресурси и съществуващата инфраструктура са екзогенен
ресурс, но и работната сила (с нейните национални рамки за цената на
тази „стока“ – различни в различните страни), както и покупателната
сила (с нейните национални рамки и възможности за заплащане на
произведените от корпорацията стоки). Интересите на
транснационалната корпорация, свързани с по-високата
диференциална печалба, във всяка страна са неизменно насочени в
няколко посоки.
Първо, да получи колкото може по-изгоден достъп и по-изгодна
цена до наличните природни ресурси. Второ, инвестициите в
инфраструктурата, която ползва корпорацията, да се поемат от

28