Page 173 - Сигурност и отбрана - брой 1 - 2025

Security & Defense, Issue 1, 2025 Scientific journal

опасения, че ще изгуби суверенитета си и водещата си роля в подобен
съюз за сметка на възраждащата се Германия (Walton, 1953). Всъщност
през 1950 г. именно френският министър-председател Рене Плевен
предлага създаването на Европейска отбранителна общност и
произтичащата от нея Европейска политическа общност.
Предложението е прието от останалите членки на ЕОВС, през 1952 г. в
Париж е подписан договор за Европейска отбранителна общност, но
френският парламент отказва да го ратифицира през 1954 г.
През 1959 г. Франция отново дава началото на опити за
създаването на политическа общност, в резултат на които са
предложени плановете Фуше I и II, но четири години по-късно Франция
повторно прекратява тези опити (Loth, 2015). Подходящи условия за
създаването на политическо обединение в ЕОВС възникват едва през
1969 г. след обществени промени в Германия и Франция, вследствие на
които през следващата година е поставено началото на Европейското
политическо сътрудничество (ЕПС) (Möckli, 2009).
Значимостта на идеята за създаване на политическа интеграция
между страните от Общността се доказва от нейната устойчивост във
времето. След няколко неуспешни проекта, всеки от които оставя своя
принос за постигането на крайната цел (Рабохчийска, 2017), през
1993 г. с Маастрихтския договор е създаден Европейски съюз (ЕС) с
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС). Целта на
тази статия е да изследва главните условия, позволили създаването и
развитието на политическата интеграция в Европа в контекста на
политическото съревнование между двата блока в епохата на
Студената война. Въз основа на получените резултати ще бъде
направен опит да бъде дадена прогноза за развитието на общата външна
политика на ЕС.

1. ОТНОШЕНИЯ НА ЕИО С ТРЕТИ СТРАНИ ПРЕДИ
СЪЗДАВАНЕТО НА ЕПС
През 1957 г. страните от ЕОВС подписват договор за създаване на
Европейската икономическа общност (ЕИО), който дава на нейните
членки основа за интеграцията чрез търговия. С този договор като
институция на Общността е създадена Европейската комисия, чийто
функции са свързани с прилагането на разпоредбите на договора и на
решенията на Съвета на министрите, но първоначално липсва яснота за
начина, по който тя ще работи (Loth, 2015). Външните отношения на
ЕИО, които към онзи момент се изразяват в търговски споразумения с
трети страни, остават в компетенциите на Съвета, тоест на страните

членки. След изтичането на транзитен период от 12 години Комисията
ще може да води преговори с трети страни, но след упълномощаване от
Съвета.

172