Page 175 - Сигурност и отбрана - брой 1 - 2025

Security & Defense, Issue 1, 2025 Scientific journal

от суверенитета си (Urwin, 1997). През 1961 г. в резултат на
променящите се световни отношения и водена от необходимостта да
запази водещата си икономическа и политическа роля в Европа
Великобритания подава молба за членство в ЕИО (Loth, 2015).
По същото време френският президент де Гол споделя виждането,
че общият пазар, установен с ЕИО, не е просто икономическо
постижение, а отправна точка за по-пълноценна политическа,
икономическа и културна действителност (Romano, 2020). Друга
особено важна цел пред ЕИО според де Гол е изграждането на
самостоятелни, независими от САЩ отбранителни способности,
защото „Отбраната винаги е основата на политиката“ (Loth, 2020). През
1963 г. де Гол налага вето на кандидатурата на Великобритания. Сред
основните причини е опасението, че нейното присъединяване би
увеличило зависимостта на ЕИО от САЩ в сферата на отбраната.
Притисната от затрудненото си икономическо състояние
Великобритания повторно кандидатства през 1967 г., но воден от
националните интереси на Франция, де Гол отново налага вето на
кандидатурата ѝ, като обявява, че тя трябва да премине през дълбоки
промени, преди да бъде приета в Общността (Dinan, 2014). През 1969 г.
де Гол подава оставка, а ФРГ ясно се очертава като едноличен
икономически лидер в ЕИО и Франция осъзнава, че не може да
балансира немското влияние. Тези промени откриват пътя към
членството на Великобритания, особено в ролята на партньор на
Франция в уравновесяването на немската сила (Möckli, 2009).
Новият френски президент търси контакт с ФРГ веднага след
встъпването си в длъжност и на 04.07.1969 г. провежда среща с немския
външен министър, на която двамата договарят среща на върха на ЕИО
в Хага през декември същата година (Urwin, 1995) Хагската среща
завършва с комюнике, в което се потвърждава съгласието за
разширяване на Общността, доколкото кандидатките приемат
Договорите и тяхната политическа цел (Bulletin of the European
Communities [BEC], 1970a). Със същото комюнике на външните
министри се възлага изучаването на най-добрия начин за постигане на
политическо обединение, в резултат на което на 27.10.1970 г. в
Люксембург е приет Докладът „Давиньон“ (BEC, 1970b), с който се
поставя началото на Европейското политическо сътрудничество.
По това време и независимо от някои усложнения, връзките с
Изтока са се засилили значително благодарение на съчетаването на
множество условия на национално, европейско и международно ниво
(Romano, 2020). Това сближаване до голяма степен се дължи на Новата

източна политика на ФРГ (Wilkens, 2007), която намалява
напрежението и допълнително улеснява диалога между двата лагера. В
политическо отношение СССР налага политика на непризнаване на

174