Page 177 - Сигурност и отбрана - брой 1 - 2025

Security & Defense, Issue 1, 2025 Scientific journal

2. СЪВЕЩАНИЕТО ЗА СИГУРНОСТ И
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА
През 60-те и 70-те години на ХХ в. се развиват теориите за
заместването на твърдата с мека сила и за ЕИО като най-чистия израз
на тази идея. Тези теории се развиват от британски и щатски
изследователи, тоест от граждани на две от петте ядрени сили и водещи
икономики по онова време. Bull (1982) определя тези теории като
противоречие в термините и посочва, че икономическото развитие на
Западна Европа се дължи до голяма степен на предоставената от САЩ
защита, която прави европейците уязвими, защото ги лишава от
собствени способности за отбрана. Точно 40 години по-късно
върховният представител по външните работи на ЕС говори за
необходимостта Европа да стане твърда сила, но отново признава
европейската зависимост от САЩ в областта на сигурността (Borrell,
2022).
Според Bull (1982) наднационална организация е източник на
слабост за отбранителната политика, защото националната държава е
тази, която има способност да вдъхва вярност и да води война. Подобно
виждане е широко споделяно по времето на формирането на ЕИО, но
от друга страна отделните страни са наясно, че никоя самостоятелна
държава не би била самодостатъчна в отбранителната си политика.
Това вътрешно противоречие стои в основата на провала на опитите за
създаване на политическа общност в Западна Европа в средата на
миналия век.
Поради нарастващата си икономическа значимост, в началото на
70-те години ЕИО изпитва натиск от международната общност за по-
голям ангажимент с международните политически дела (Bindi, 2012).
Докладът „Давиньон“ предлага възможно решение на този въпрос на
първо време чрез хармонизиране на външнополитическите позиции на
страните членки, което да доведе до създаването на истински
политическо обединение (BEC, 1970b). През 1970 г. първостепенните
външнополитически въпроси пред ЕИО са отношенията с Източния
блок и нестабилността в Близкия Изток, където страните от Общността
имат стратегически интереси (M. Smith, 2004). Усилията в рамките на
ЕПС, насочени към решаването на въпросите на европейския
континент са доста по успешни от тези в Азия.
ЕПС представлява прост модел на сътрудничество – предвижда се
поне една среща на външните министри за шестмесечие, а за
правителствените ръководители, които могат да се събират при
необходимост, не произтичат ангажименти. Другият постоянен орган,

който се споменава в доклада, е комитет на политическите директори,
като могат да бъдат създавани работни групи със специална цел.
Комисията и Парламентът са включени във възможно най-малка степен

176