Page 14 - Сигурност и отбрана - брой 2 - 2025

Сигурност и отбрана, брой 2, 2025 г. Научно списание

Освен това доктрината на въоръжените сили на Република България
разглежда понятието военна доктрина като система от основополагащи
принципи, която макар да има задължителен характер, допуска
творчество при прилагането си (НП – 01, 2017). Доктрината на
Военновъздушните сили на САЩ се описва като официален съвет,
който изисква преценка при прилагането и препоръчва, но не
задължава определени действия (Lemay, 2020). Освен това доктрината
трябва да се фокусира върху прилагането на концепции към
настоящите операции и да надхвърля непосредствените технологични
условия, за да не бъде обезсилена от бързо променящите се
способности (Piatt, 1999). Тези гледни точки показват, че доктрината не
е непременно статична или ограничаваща по своята същност.
Следователно потенциалният конфликт може да не е между
адаптивността и доктрината, а между адаптивността и догматичното,
некритично или неадекватно прилагане на доктрината, или
прилагането на остаряла такава, която вече не отговаря на реалностите
на съвременното бойно поле. Това предполага, че самата доктрина
трябва да притежава елементи на адаптивност и да насърчава гъвкавото
мислене у тези, които я прилагат.
Военната доктрина и стратегия формират интелектуалната и
нормативна рамка, в която се осъществява оперативното изкуство.
Военната доктрина се дефинира като система от основополагащи
принципи, от които се ръководят въоръжените сили за постигане на
определени цели. Тя има задължителен характер, но същевременно
предполага възможност за творчески подход при нейното прилагане в
конкретни ситуации (НП – 01, 2017). Военната стратегия, от своя
страна, е ясна и съгласувана рамка за справяне с предизвикателствата
пред сигурността и обхваща теорията и практиката за постигане на
военните стратегически цели, като по този начин представлява главна
съставна част на военното изкуство (Национална отбранителна
стратегия, 2025).
Националната отбранителна стратегия на Република България
изрично подчертава основната роля на адаптивността и гъвкавостта за
въоръжените сили. Адаптивността се разбира като необходимост от
непрекъснато приспособяване към промените в средата за сигурност,
което включва анализ на поуките от минали и настоящи конфликти,
отчитане на въздействието на нововъзникващи и революционни
технологии, промените във формите и методите на водене на война,
както и интегрираното използване на всички инструменти на
националната мощ. Гъвкавостта, от своя страна, се изразява в

поддържането на гъвкави и боеготови сили, способни на бърз преход
от едно функционално състояние в друго и на провеждане на
координирани и едновременни операции и действия във всички

13