Page 16 - Сигурност и отбрана - брой 2 - 2025

Сигурност и отбрана, брой 2, 2025 г. Научно списание

Оперативното изкуство е когнитивен подход, подкрепен от умение,
знание, експертиза, креативност и преценка. То е използването на
творческо мислене от командирите и когнитивен и творчески процес,
който произвежда иновативни, адаптивни варианти за решаване на
сложни проблеми (Eikmeier, 2015). Способността за адаптация изисква
преценка, усет за ситуацията и знание какво да се прави. Оперативните
рамки са ограничени от това как техните практикуващи мислят за
военните действия. Дори най-добрата доктрина може да се провали, ако
липсват когнитивните умения за нейното прилагане и адаптиране.
Критичното мислене предоставя умения за изясняване на сложни
понятия и дава възможност за прилагане на теорията в практиката на
планирането и воденето на операции (Енев, 2021). Това отново насочва
към важността на обучението и развитието на лидери, способни на
такъв тип мислене – лидери, които могат да използват доктрината като
основа, но и да я надхвърлят, когато ситуацията го изисква.

2. АДАПТИВНОСТТА В ОПЕРАТИВНОТО ИЗКУСТВО –
КАЗУСИ ОТ ПРАКТИКАТА
Анализът на съвременните военни конфликти предоставя богата
емпирична основа за изследване на ролята на адаптивността в
оперативното изкуство. Тези конфликти демонстрират както успешни
примери за адаптация към променящи се условия, така и сериозни
предизвикателства и провали, произтичащи от недостатъчна гъвкавост
или неадекватно прилагане на съществуващи доктрини.
2.1. Войната в Ирак (след 2003 г.)
Първоначалната фаза на войната в Ирак, известна като операция
„Иракска свобода“, често се посочва като пример за успешно прилагане
на оперативното изкуство. Бързият разгром на конвенционалните
иракски сили демонстрира ефикасността на американските военни
доктрини за водене на маневрена война и използване на технологично
превъзходство. Въпреки това последвалият преход от операции с
висока интензивност към продължителни стабилизиращи действия и
противодействие на бунтовници (COIN) разкри значителни
предизвикателства и наложи необходимостта от адаптация. Характерът
на конфликта се промени, като коалиционните сили се изправиха срещу
асиметрични заплахи, комплексна социално-политическа среда и
необходимост от тясно взаимодействие с местното население и
институции. Когато общественото мнение и политическият фокус се
измества от чисто кинетични операции, това ограничава креативността
и възможността за използване на оперативното изкуство в най-пълна

степен (Taylor, 2021). Дженсън и Леонард в своя публикация посочват,
че американската армия е навлязла в Ирак през 2003 г. с фалшиво
чувство за сигурност относно начина, по който ще се развие войната

15