Page 226 - Сигурност и отбрана - брой 2 - 2024
P. 226
Сигурност и отбрана, брой 2, 2024 г. Научно списание
Хохола. Има и празни редове и страници за добавяне на нови
произведения, които ще влязат за изпълнение в репертоара му.
След пенсионирането на Йозеф Хохола през 1904 г. капелмайстор
на Лейбгвардейския духов оркестър става Алоис Мацак (1904-1914 г.).
Мацак е един от водещите военни диригенти по това време, композитор
и надарена творческа личност, която развива активна концертна и
обществена музикално-просветна дейност. Ярката следа, която Алоис
Мацак остава в българската музикална култура е многопластова и
исторически значима, като тази на Йозеф Хохола. Сред заслугите на
Мацак като гвардейски диригент е издигане майсторството на
оркестъра на още по-високо професионално ниво. Това прави този
български културен институт забележим и желан от европейските
звукозаписни компании музикален състав за реализиране на аудио
записи на грамофонни плочи. Първите записи на професионален
оркестър в България след Освобождението са осъществени от
Лейбгвардейския духов оркестър в началото на XX век (1904 г.) под
диригентството на Алоис Мацак. Записаните и разпространени в
Европа произведения са композиции на Мацак. Това са „Българско
хоро“, „Кобургски марш“, „Виктория валс“, марш „Към Родопите“ и
инструменталната китка „Български песни“ (Архив-БНР).
Алоис Мацак е композитор с непреходна стойност, негови
произведения звучат и днес, изпълнявани от военните духови оркестри.
Маршът „Лозенградски герой“ (Нототека на ГПДО) е съхранил своето
въздействащо звучене повече от век и има специално място в душата
на всеки родолюбив българин. Има запазени още редица творби на
Мацак, композирани и завещани като духовно наследство и музикален
пантеон на българската воинска слава, патриотизъм, жертвоготовност,
смелост, храброст и героизъм. Алоис Мацак е визионера на
българското симфонично изкуство и художествено симфонично
творчество в България в зората на Третата българска държава. Той е
инициатор на изнасянето пред българската публика в началото на XX
в. на периодични концерти от Лейбгвардейския военен духов оркестър
със симфонична музика, преоркестрирана за изпълнение от духов
оркестър.
Достойно място на Алоис Мацак в съвременната българска
музикална култура му отреждат произведенията „Одрин“ –
симфонична картина от Освободителната война 1912-1913 г. (НВИМ),
„Увертюра върху българска национални мелодии“ за духов оркестър,
„Влашко коконско хоро“, „Радкино хоро“, „Картини из българските
села“ за симфоничен оркестър и др. (НА – БАН). По време на
Балканската война, в която Мацак взема участие с Гвардейския духов
оркестър в състава на Четвърти допълнителен ескадрон, написва
песенните маршове „Стража на Балкана“, „Мара“ (НВИМ), „Марш на
225