Page 228 - Сигурност и отбрана - брой 2 - 2024

Сигурност и отбрана, брой 2, 2024 г. Научно списание

„Златно момиче“ (1914 г.) и „Малкият герой“ (1915 г.). Автор е на два
детски сборника: „Детска музика“, съдържащ двадесет и пет песни,
издаден пред 1906 г. в Карлово и „Млади певци“, съдържащ двадесет и
две хорови и солови детски и юношески песни. Има една оперета за
възрастни „Моралисти“ (1916 г.).
В историята на българската музикална култура никога досега не се
е споменавало за творчеството на четвъртия капелмайстор на
Гвардейския духов оркестър – Тодор Хаджиев (1920-1926 г.).
Единственият български военен капелмайстор, удостоен със званието
„Заслужил артист“. Неговото творчество е многожанрово и е изградено
от оперети, балети, маршове, войнишки песни и народни песни,
хармонизирани за съпровод на пиано.
Сред създадените от Тодор Хаджиев балетите са: „Макова
долина“, „Второто освобождение на България“, „Животът на моряка“,
„Идилия“, „Балет № 16“, „Балет № 17“, „Балет № 18“, „Балет № 19“ и
„Мургавата палавка“. Автор е на първия балет „Пантомима“ в шест
части за пиано. Сред оперетите са заглавията на „Софиянци пред
Букурещ“, детските оперети „Позлатеното вретенце“ и „Братче и
сестриче“.
Неговата маршова музика е инструментална и вокална. Сред
инструменталните маршове, добре познати на публиката от онова
време са „На Балкана“, марш „Левски“, марш „Бузлуджа“, „С развято
знаме“ и „Контрамарш“. Голяма част от неговите войнишки песни са
изградени върху песни от българския фолклор, изпълнявани от
войниците – „Ангел войвода“, пята от фелдфебел Иван Тачев през 1885
г., „Боят настана“, пята през Сръбско-българската война, „Войниците
на граница стояха“, „Напред“, „Задали се тъмни хали“, пята от
войниците на Първа Софийска дивизия в годините 1915-1925 г., „Да се
бие турчин рекъл“ и „Войници се пишат на Софийско поле“, марш от
времето на Сръбско-българската война.
Някои от хармонизираните песни за соло глас (сопран, тенор и бас)
със съпровод на пиано са: „Хайде, не се бели“, „Зажени се Райчо“,
„Собрали са се“, „Хайде Доне на хорото“, „Наклала Ненка седянка“,
„Цане, байова“, „Сещай се, Цвето моме“, „Черешчица род родила“ и
много други. Споменатите песни са изпълнявани в рамките на
софийския културен живот по онова време. Тодор Хаджиев пръв в
България хармонизира и оставя творческо наследство от близо 200
(двеста) български народни песни със съпровод на пиано. Всички
негови произведения са съхранени в Централен държавен архив.
Следващите двама капелмайстори на Гвардейския духов оркестър

– Константин Михайлов и Димитър Божинов не се изявяват като
композитори. Двамата успяват в периода 1930-1940 г. да запишат

227