Page 227 - Сигурност и отбрана - брой 2 - 2024
P. 227

Security & Defense, Issue 2, 2024                                 Scientific journal



                  победителите“ и „Марш на пети пехотен Дунавски полк“ (Русев, 1988,
                  Т. 2). Алоис Мацак продължава и надгражда традициите, създадени от
                  неговия предшественик Йозеф Хохола. Приелите българско поданство
                  европейски граждани – Хохола и Мацак изграждат пътя и стават мост
                  на европейската музикална култура към българското общество, полагат
                  основите  на  българската  музикална  култура  върху  фундамента  на
                  европейските  културни  традиции,  ведно  със  своите  следовници  –
                  българите гвардейски капелмайстори в разглеждания период маестро
                  Георги  Атанасов,  Тодор  Хаджиев,    Константин  Михайлов,  Димитър
                  Божинов и Никола Цонев.
                        Следващата  ярка  фигура  в  българската  музикална  култура  и
                  родоначалник  на  българската  опера  е  гвардейският  капелмайстор
                  маестро  Георги  Атанасов  (1915-1920  г.  и  1923-1926  г.).  Цялата
                  професионална  музикална  кариера  на  Маестрото,  почти  три
                  десетилетия, е на военен капелмайстор в Българската войска. Наред със
                  своята  служебна  дейност  като  военен  диригент  и  композитор  на
                  десетки песенни маршове, маестро Георги Атанасов развива и активна
                  обществената  дейност.  Като  творец  и  композитор,  получил  своето
                  образование  в  родината  на  операта  –  Италия  при  великия  оперен
                  композитор Пиетро Маскани, маестро Атанасов съсредоточава своето
                  внимание върху полагане основите на българското оперетно и оперно
                  изкуство. За интонационен материал в тези свои крупни произведения
                  Маестрото използва  събрани  от  него български  фолклорни  песни от
                  различни краища на България.
                        Съвсем заслужено, със създаденото творческо наследство в жанра
                  на  марша,  маестро  Георги  Атанасов  може  да  се  счита  и  за  пръв
                  български професионален композитор – родоначалник на българската
                  маршова  песен.  Тези  негови  заслуги,  както  и  достойното  място  на
                  жанра марш сред музикалните жанрове в художествената музика, не са
                  признати до този момент от българското музикознание. Заглавията на
                  неговите  над  двадесет  марша  са:  „Англо-френците  в  Македония“,
                  „Боен ученически марш“, „България“, „Към Македония“, „Македония“,
                  „Марш на доброволците от 1885 г.“, „Марш на 46-ти випуск“, „Марш
                  на  47-ми  випуск“,  „Марш  на  3-ти  випуск  на  ЖП  училище“,  „На
                  връщане“,  „На  нож“,  „Прослава“,  „Прощавайте  другари“,  „Слава  на
                  героите!“,  „Тирани  –  съседи“,  „Цариград  ще  затрепери“,  „Марш  на
                  българската  полиция“,  „Марш  на  колоездачите“,  „Марш  на
                  пожарникарите“, „Марш на Първоначално училище „П. Р. Славейков“,
                  „Марш на II Народна прогимназия „Св. Св . Кирил и Методий“, „Марш
                  на  селската  младеж“  („Младежки  марш“),  „Марш  на  милосърдните

                  сестри“, „Железничар“ и др.
                        Маестро Георги Атанасов е автор и на оперетите за деца „Болният
                  учител“ (1909 г.), „За птички“ (1911 г.), „Самодивско изворче“ (1912 г.),

                  226
   222   223   224   225   226   227   228   229   230   231   232