Page 227 - Сигурност и отбрана - брой 2 - 2024
P. 227
Security & Defense, Issue 2, 2024 Scientific journal
победителите“ и „Марш на пети пехотен Дунавски полк“ (Русев, 1988,
Т. 2). Алоис Мацак продължава и надгражда традициите, създадени от
неговия предшественик Йозеф Хохола. Приелите българско поданство
европейски граждани – Хохола и Мацак изграждат пътя и стават мост
на европейската музикална култура към българското общество, полагат
основите на българската музикална култура върху фундамента на
европейските културни традиции, ведно със своите следовници –
българите гвардейски капелмайстори в разглеждания период маестро
Георги Атанасов, Тодор Хаджиев, Константин Михайлов, Димитър
Божинов и Никола Цонев.
Следващата ярка фигура в българската музикална култура и
родоначалник на българската опера е гвардейският капелмайстор
маестро Георги Атанасов (1915-1920 г. и 1923-1926 г.). Цялата
професионална музикална кариера на Маестрото, почти три
десетилетия, е на военен капелмайстор в Българската войска. Наред със
своята служебна дейност като военен диригент и композитор на
десетки песенни маршове, маестро Георги Атанасов развива и активна
обществената дейност. Като творец и композитор, получил своето
образование в родината на операта – Италия при великия оперен
композитор Пиетро Маскани, маестро Атанасов съсредоточава своето
внимание върху полагане основите на българското оперетно и оперно
изкуство. За интонационен материал в тези свои крупни произведения
Маестрото използва събрани от него български фолклорни песни от
различни краища на България.
Съвсем заслужено, със създаденото творческо наследство в жанра
на марша, маестро Георги Атанасов може да се счита и за пръв
български професионален композитор – родоначалник на българската
маршова песен. Тези негови заслуги, както и достойното място на
жанра марш сред музикалните жанрове в художествената музика, не са
признати до този момент от българското музикознание. Заглавията на
неговите над двадесет марша са: „Англо-френците в Македония“,
„Боен ученически марш“, „България“, „Към Македония“, „Македония“,
„Марш на доброволците от 1885 г.“, „Марш на 46-ти випуск“, „Марш
на 47-ми випуск“, „Марш на 3-ти випуск на ЖП училище“, „На
връщане“, „На нож“, „Прослава“, „Прощавайте другари“, „Слава на
героите!“, „Тирани – съседи“, „Цариград ще затрепери“, „Марш на
българската полиция“, „Марш на колоездачите“, „Марш на
пожарникарите“, „Марш на Първоначално училище „П. Р. Славейков“,
„Марш на II Народна прогимназия „Св. Св . Кирил и Методий“, „Марш
на селската младеж“ („Младежки марш“), „Марш на милосърдните
сестри“, „Железничар“ и др.
Маестро Георги Атанасов е автор и на оперетите за деца „Болният
учител“ (1909 г.), „За птички“ (1911 г.), „Самодивско изворче“ (1912 г.),
226