Съдържание:
Милко Стефанов
ОПЕРАТИВНОТО ИЗКУСТВО В XXI ВЕК – ДИЛЕМАТА МЕЖДУ ДОКТРИНАЛНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ И АДАПТИВНАТА НЕОБХОДИМОСТ
Резюме: Публикацията представя анализ на основно предизвикателство в съвременното военно изкуство. Оперативното изкуство е представено като когнитивната дейност, свързваща стратегическите цели с тактическите действия. Основната теза е, че успехът на оперативно ниво не е въпрос на избор между строго придържане към доктрината или неограничена адаптивност, а се крие в постигането на синтез между двете. Обосновано се твърди, че военната доктрина не трябва да се разглежда като неподлежащ на промяна набор от правила, а като ръководна рамка, която осигурява споделено разбиране и изходна точка за планиране. В заключение, публикацията обобщава, че бъдещето на оперативното изкуство зависи от способността на въоръжените сили да насърчават адаптивно мислене чрез обучение и образование, да разработват гъвкави доктринални рамки, и да изграждат организационна култура на непрекъснато учене и проактивна адаптация.
Ключови думи: оперативно изкуство, военна доктрина, адаптивност, съвременни конфликти.
Пламен Атанасов
РАЗРАБОТВАНЕТО НА РЕШЕНИЯ КАТО ТЕСТ ЗА НАЛИЧИЕТО НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ (ИИ): ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СИГУРНОСТТА
Резюме: В изследването се предлага разработването на решения, неразличими според техния създател, като фундаментален критерий за наличието на изкуствен интелект (ИИ), независимо дали той е от дигитален или друг тип. Целта не е да се оправдае или отхвърли информационно-доминираният характер на съвременността, а да се засили ефектът от когнитивните и инструменталните усилия в посока прилагане на компютърната метафора в процесите на управление на труда, чрез които човекът активно се вписва в средата. Положителните и отрицателните аспекти се разглеждат в контекста на сигурността, с акцент върху Принципа на безопасността.
Ключови думи: Изкуствен интелект (ИИ), вземане на решения, сигурност, критерии за откриване.
Моника Панайотова
ОТБРАНАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕДСКАЗУЕМА НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ
Резюме: Публикацията има за цел да покаже как ЕС избира пътя на споделена, но не и обща сигурност и отбрана, фокусирайки се върху европейската отбранителна индустрия, но не и върху задълбочаването на военнополитическото сътрудничество и интеграция, необходимо за справяне в условията на предсказуема непредсказуемост. Използвайки мултидисциплинарен подход, методите на „мисловните карти“ и „ефективното осъществяване“, анализът представя множеството инициативи в сферата на европейската отбрана и прави препоръки за изграждане на ефективен Европейски съюз за отбрана със стратегическа и военна автономия.
Ключови думи: ОПСО, европейска отбранителна индустрия, военно-политическа интеграция, каузалност, предприемачество, Готовност 2030, ЕС-НАТО, теория за ефективното осъществяване.
Ралица Борисова
ХИБРИДНИТЕ ОПЕРАЦИИ КАТО ИНСТРУМЕНТ НА СЪВРЕМЕННАТА СТРАТЕГИЧЕСКА КОНФРОНТАЦИЯ
Резюме: Статията изследва хибридните операции като ключов инструмент в контекста на съвременната стратегическа конфронтация и тяхното влияние върху средата на сигурност. Представени са теоретични и функционални аспекти на хибридните действия, понятийното разграничение между хибридна война, хибридна заплаха и хибридна операция, както и класификация на хибридните операции според използваните средства и домейни на въздействие.
Ключови думи: хибридна война, хибридни операции, сигурност, сива зона, правна асиметрия.
Михаил Пеев
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА НА МАКРОРЕГИОНАЛНАТА СТРУКТУРА НА ЧЕРНОМОРСКО-КАСПИЙСКИЯ РЕГИОН
Резюме: В настоящата статия е изследван Черноморско-Каспийският регион като геополитическа категория. Приложена е теорията на Тиери дьо Монбриал за макрорегионите съставящи големите регионални групи. На база изследването е формирана концептуална рамка, представяща Черноморско–Каспийския ареал, като голяма нехомогенна регионална група съставена от седем макрорегиона.
Ключови думи: Черноморско-Каспийски регион, макрорегионална структура; макрорегион Русия, макрорегион Турция; макрорегион Иран, Евроатлантическо черноморско крайбрежие, Буферна зона, Южен Кавказ, Централна Азия.
Валентин Василев, Весела Серафимова
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА СЪВРЕМЕННИ КОМПЕТЕНТНОСТНИ РАМКИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ
Резюме: Настоящата статия изследва възможностите за приложение на съвременни компетентностни рамки при управлението на служителите в службите за сигурност. Основната цел е да се анализират теоретичните основи, приложимостта и предизвикателствата, свързани с внедряването на компетентностния подход в сектора „Сигурност“, както и да се представят добри международни практики и възможности за тяхната адаптация в български условия. Използван е комбиниран подход, включващ теоретичен анализ и емпирично изследване, проведено сред служители на службите за сигурност в град Благоевград чрез анкетен метод.
Резултатите показват, че повечето респонденти имат частична осведоменост относно компетентностните рамки, но възприемат тяхното прилагане като значим фактор за повишаване на ефективността на управлението на човешките ресурси. Най-силно изразени са очакванията за подобрение в процесите на подбор, оценяване и кариерно развитие, докато основните предизвикателства се свързват с липсата на яснота, експертен капацитет и организационна култура за промяна.
Анализът на международните практики (НАТО, Европейския съюз и други институции) показва, че компетентностните рамки са ефективен инструмент за стратегическо управление на персонала, осигуряващ прозрачност, професионализъм и оперативна съвместимост. На тази основа статията предлага насоки за разработване на национална компетентностна рамка за сектора „Сигурност“ в България, която да обедини институционалните усилия и да подпомогне развитието на човешкия потенциал в съответствие с международните стандарти.
Ключови думи: компетентностни рамки, управление на човешките ресурси, служби за сигурност, професионално развитие, организационна ефективност.
Даниел Берчев
РАЗБИРАНЕ НА МЕСТАТА НА ЗВЕРСТВА: ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ВИДОВЕ И ПОСЛЕДИЦИ ЗА МИРА И СИГУРНОСТТА
Резюме: Настоящата статия изследва понятието „места на зверства“ – физически локализации на масови жестокости и нарушения на човешките права – и анализира техните разновидности и въздействието им върху мира и сигурността. Въведени са определения за зверства и типология на местата, на които се извършват такива деяния, включително военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и други масови нарушения. Статията разглежда теоретичните рамки, свързани с тези места, както и практическите аспекти на тяхното третиране – от запазване на доказателства и памет, до ролята на международната общност и мироопазващите операции на ООН. Представени са примери от конфликти като Сирия, Украйна и Етиопия, наред с исторически случаи (Босна и Херцеговина, Руанда и др.), и се обсъждат различни гледни точки относно дилемата "мир срещу правосъдие". Работната хипотеза е, че разбирането и подходящото управление на местата на зверства – чрез търсене на отговорност и мемориализация – допринася за устойчив мир и предотвратяване на бъдещи конфликти. Използвани са сравнителен анализ на литературни източници, преглед на документи на ООН, доклади на неправителствени организации и примери от практиката за проверка на тази хипотеза.
Ключови думи: места на зверства, масови зверства, военни престъпления, мироопазващи операции, мир и сигурност.
Дафинка Сидова
ДЕЛИНКВЕНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ КАТО ЗАПЛАХА ЗА СВОБОДАТА ОТ СТРАХ В КОНТЕКСТА НА ЧОВЕШКАТА СИГУРНОСТ
Резюме: Публикацията насочва фокуса върху нарастващите случаи на извършени престъпления от малолетни и непълнолетни лица като прояви на делинквентно поведение. Общественоопасният характер на делинквентното поведение води до увеличаване на несигурността и страха у отделните хора, особено ако те са представители на уязвими групи от обществото. Тъй като свободата от страх е един от трите основни стълба на Концепцията за човешката сигурност, изследването се опитва да покаже, че чрез делинквентното поведение се застрашава тази жизненоважна за всяко човешко същество свобода.
Ключови думи: делинквентно поведение, свобода от страх, човешка сигурност, заплаха.
Валерия Дончева
ИЗСЛЕДВАНЕ ОСОБЕНОСТИТЕ НА АВТОРИТАРНАТА ЛИЧНОСТНА НАГЛАСА СРЕД РАБОТЕЩИ В СФЕРАТА НА СИГУРНОСТТА
Резюме: Статията представя изследване на особеностите на авторитарната личност, за да се разкрие влиянието на биологичните, психологичните и социалните фактори върху авторитарното поведение сред работещи в системата на сигурността.
Ключови думи: авторитарна личност, влияние, биологични, психологически, социални фактори, авторитарно поведение, служители в системата за сигурност.
Даниел Берчев
СПРАВЯНЕ С МЕСТАТА НА ЗВЕРСТВА ПРИ МИРООПАЗВАЩИТЕ ОПЕРАЦИИ НА ООН – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПОДХОДИ
Резюме: Места на масови зверства, като локации на масови гробове и сцени на кланета, поставят пред мироопазващите операции на Организацията на обединените нации (ООН) съществени предизвикателства и отговорности. В настоящата статия се разглежда начинът, по който мироопазващите сили на ООН са се справяли с подобни обекти, като се интегрират както теоретични рамки, така и практически казуси от предходни и съвременни мисии. Изследването аргументира, че ефективното обезопасяване и разследване на местата на зверства – чрез съхраняване на доказателства, подпомагане на механизмите на правосъдие и мемориализация – е от съществено значение за гарантиране на отчетност и за постигането на устойчив мир.
Ключови думи: Мироопазващи операции на ООН, места на масови зверства, масови гробове, преходно правосъдие, отчетност, постконфликтно правосъдие.
Теодора Личева
МЕКАТА РОБОТИКА В СИГУРНОСТТА
Резюме: Статията представя възможностите на меката роботика, която е революционно откритие в приложенията за сигурност, предлагайки системи, които са по своята същност по-безопасни, по-адаптивни и способни да работят в сложни среди, недостъпни за традиционните твърди роботи. Тези биологично вдъхновени системи използват деформируеми материали, за да създадат роботи с безпрецедентна гъвкавост и устойчивост, което ги прави идеални за критични задачи в защитата на инфраструктурата, операциите по търсене и спасяване, както и мониторинг на опасна среда.
Ключови думи: мека роботика, системи за сигурност, блокчейн сигурност, изкуствен интелект, интелигентни материали.
Валерия Дончева
ИЗСЛЕДВАНЕ НА МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И СВОЙСТВА НА ЛИЧНОСТТА (СЪЩЕСТВЕНИ ПРИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ДРУГИТЕ ХОРА) СРЕД РАБОТЕЩИ В СФЕРАТА НА СИГУРНОСТТА
Резюме: Настоящата статия си поставя за цел да изследва междуличностните отношения и личностните особености на служителите в сектора на сигурността, да анализира тяхното значение за професионалната среда и да приложи модел за диагностика и интерпретация на междуличностното поведение.
Ключови думи: междуличностните отношения, личностните особености, служители, сектор сигурност, професионална среда, поведение.
Огнян Костадинов
ЕТИКА В АГЕНТУРНОТО РАЗУЗНАВАНЕ: ДИЛЕМИ, ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ
Резюме: Статията разглежда етичните аспекти на агентурното разузнаване като специфична сфера на националната сигурност. Анализират се моралните дилеми, възникващи в процеса на събиране, обработка и използване на информация чрез тайни методи, със специален акцент върху вербуването и управлението на човешки източници (HUMINT). Обърнато е внимание на връзката между професионалната етика, законността и необходимостта от защита на обществения интерес. Посочват се основни насоки за формиране на етичен кодекс и за преодоляване на противоречията между националната сигурност и универсалните морални принципи.
Ключови думи: етика, агентурно разузнаване, морални дилеми, професионален кодекс, национална сигурност, тайни действия, вербуване на агенти.
Валери Николов
ПОЗИЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ТЕМАТА ЗА УКРАЙНА В ГОДИШНИТЕ ДОКЛАДИ НА УРСУЛА ФОН ДЕР ЛАЙЕН В ПЕРИОДА 2022-2025 Г.
Резюме: Направен е контент-анализ на посланията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в периода 2022-2025 г. за установяване на промяна в позицията на ЕС към военните действия в Украйна.
Ключови думи: годишни доклади на ЕК, Русия, Украйна.
Димитър Панчев, Костадин Баков
ПОСТПЕНИТЕНЦИАРНА РЕИНТЕГРАЦИЯ И ДЕРАДИКАЛИЗАЦИЯ: КРИМИНОЛОГИЧНИ АНАЛИЗИ ОТ МЕЖДУНАРОДНА И БЪЛГАРСКА ПЕРСПЕКТИВА
Резюме: Реинтеграцията на лица, осъдени за насилствени или свързани с екстремизъм престъпления, представлява едно от най-сложните предизвикателства на пресечната точка между криминологията, социалната политика и управлението на сигурността. Настоящото изследване разглежда постпенитенциарната реинтеграция и дерадикализацията чрез сравнителна криминологична перспектива, като се опира както на международни добри практики, така и на българския контекст. Използвайки теоретични рамки от теорията за социалната дезорганизация, теорията за етикетирането и теориите за отказ от престъпна дейност (desistance), изследването аргументира, че успешната реинтеграция изисква преход от наказателни и ориентирани към наблюдение модели към социално обосновани и превантивни подходи. Сравнителният анализ на Модела от Орхус (Дания), EXIT–Германия и Нидерландския всеобхватен подход показва, че междудисциплинарната работа, индивидуализираната подкрепа и ангажираността на общността са най-силните предиктори за дългосрочен успех. За разлика от това, прекомерно секюритизирани и идеологически мотивирани интервенции имат тенденция да засилват стигматизацията и социалното изключване. Българският случай, макар и да не показва системна радикализация в местата за лишаване от свобода, разкрива структурни уязвимости: ограничена междуинституционална координация, недостатъчно подготвени социални работници и слаби механизми за подкрепа след освобождаване. В заключение, статията подчертава, че интегрирането на социалната работа в корекционната и посткорекционната практика може да преодолее разрива между сигурността и социалното включване. Препоръчва се създаването на многоагенционни екипи за управление на случаи, професионално обучение в областта на дерадикализацията и изграждане на общностно базирани мрежи за реинтеграция. В крайна сметка изследването позиционира социалната работа както като криминологичен, така и като превантивен ресурс – инструмент на социалната устойчивост, който трансформира реинтеграцията от техническа задача в споделена обществена отговорност.
Ключови думи: постпенитенциарна реинтеграция, дерадикализация, социална работа, рехабилитация, криминология.
Станислав Станев
ПРАВЕН СТАТУТ НА ГРОБОВЕТЕ НА ВОЙВОДИ И КОМИТИ В МАКЕДОНИЯ: ИСТОРИЧЕСКИ, МОРАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ АСПЕКТИ
Резюме: Настоящият анализ изследва правния статут на гробовете на войводи и комити, които се намират на територията на Република Северна Македония. Въпросът се разглежда от гледна точка на международното хуманитарно и културно право. Основна цел е да се анализира дали и доколко такива гробове могат да бъдат квалифицирани като военни по смисъла на Женевските конвенции от 1949 г. и Допълнителните протоколи към тях.
Ключови думи: революционери, гробове, Женевски конвенции, международно хуманитарно право, културно наследство.
Владимир Статев, Даниел Тотев
САМОДЕЛНА БРОНЕЖИЛЕТКА: МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ?
Резюме: Глобалната среда за сигурност се променя, а нивата на насилие нарастват. Значителен брой хора търсят икономически ефективни решения за лична защита. В статията се представят процесът на изработка, математическите очаквания за дълбочината на проникване и резултатите от полеви изпитвания на неманufactурирани балистични плочи, изработени от широко достъпни материали. Резултатите от изследването показват, че създаването на функционираща бронезащита е възможно, но нивото на защита, осигурявано от подобни самоделни (Do-It-Yourself, DIY) балистични плочи, е ограничено.
Ключови думи: балистична плоча, бронезащита, „направи си сам“ (DIY), лична защита, проникване на проектили.
Красимир Койнаков
ФИЗИОЛОГИЧНИ НОРМИ ЗА ХРАНЕНЕ И ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН НУТРИЕНТЕН ПРИЕМ – ОСНОВА ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ПОЛЕВА ПРОДОВОЛСТВЕНА ДАЖБА ЗА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ
Резюме: Настоящата статия представя проучване на препоръките на Световната здравна организация (СЗО) за здравословен нутриентен прием и препоръчителните физиологични норми на Министерството на здравеопазването на Република България за хранене на населението на България. Описани са възможните рискове за неинфекциозни заболявания вследствие на неправилния прием на нутриентни елементи, както и националната политика за хранене на населението на България, средните енергийни потребности на възрастни и препоръчителния/адекватен хранителен прием на макронутриенти.
Ключови думи: нутриенти, военнослужещи, неинфекциозни заболявания.