Димитър Панчев
E-mail: dimitar.panchev@uni-plovdiv.bg
Димитър Панчев е главен асистент, доктор по „Социология“ в катедра „Политически науки и национална сигурност“ на факултет „Икономически и социални науки“ при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в гр. Пловдив. Научните му интереси са в областта на социалните неравенства и маргинализацията, превенцията на радикализацията, тероризма и екстремизма, криминологията, девиантното поведение.
Костадин Баков
E-mail: k.bakov@uni-plovdiv.bg
Димитър Панчев е главен асистент, доктор по „Социология“ в катедра „Политически науки и национална сигурност“ на факултет „Икономически и социални науки“ при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в гр. Пловдив. Научните му интереси са в областта на социалните неравенства и маргинализацията, превенцията на радикализацията, тероризма и екстремизма, криминологията, девиантното поведение.
251-268 стр.
Реинтеграцията на лица, осъдени за насилствени или свързани с екстремизъм престъпления, представлява едно от най-сложните предизвикателства на пресечната точка между криминологията, социалната политика и управлението на сигурността. Настоящото изследване разглежда постпенитенциарната реинтеграция и дерадикализацията чрез сравнителна криминологична перспектива, като се опира както на международни добри практики, така и на българския контекст. Използвайки теоретични рамки от теорията за социалната дезорганизация, теорията за етикетирането и теориите за отказ от престъпна дейност (desistance), изследването аргументира, че успешната реинтеграция изисква преход от наказателни и ориентирани към наблюдение модели към социално обосновани и превантивни подходи. Сравнителният анализ на Модела от Орхус (Дания), EXIT–Германия и Нидерландския всеобхватен подход показва, че междудисциплинарната работа, индивидуализираната подкрепа и ангажираността на общността са най-силните предиктори за дългосрочен успех. За разлика от това, прекомерно секюритизирани и идеологически мотивирани интервенции имат тенденция да засилват стигматизацията и социалното изключване. Българският случай, макар и да не показва системна радикализация в местата за лишаване от свобода, разкрива структурни уязвимости: ограничена междуинституционална координация, недостатъчно подготвени социални работници и слаби механизми за подкрепа след освобождаване. В заключение, статията подчертава, че интегрирането на социалната работа в корекционната и посткорекционната практика може да преодолее разрива между сигурността и социалното включване. Препоръчва се създаването на многоагенционни екипи за управление на случаи, професионално обучение в областта на дерадикализацията и изграждане на общностно базирани мрежи за реинтеграция. В крайна сметка изследването позиционира социалната работа както като криминологичен, така и като превантивен ресурс – инструмент на социалната устойчивост, който трансформира реинтеграцията от техническа задача в споделена обществена отговорност.
постпенитенциарна реинтеграция, дерадикализация, социална работа, рехабилитация, криминология.
Panchev, D., & Bakov, K. (December 2025). Post-Prison Reintegration and Deradicalization: Criminological Insights from International and Bulgarian Perspectives. Security and Defense(2), 251-268. https://doi.org/10.70265/QNHD5268
Panchev, Dimitar, and Kostadin Bakov. "Post-Prison Reintegration and Deradicalization: Criminological Insights from International and Bulgarian Perspectives." Security and Defense (Vasil Levski National Military University Publishing Complex), № 2 (December 2025): 251-268. https://doi.org/10.70265/QNHD5268
Panchev, D. and Bakov, K., 2025. Post-Prison Reintegration and Deradicalization: Criminological Insights from International and Bulgarian Perspectives. Security and Defense, December, Issue 2, pp. 251-268. https://doi.org/10.70265/QNHD5268
Panchev, Dimitar, and Kostadin Bakov. "Post-Prison Reintegration and Deradicalization: Criminological Insights from International and Bulgarian Perspectives." Security and Defense 2 (2025): 251-268. https://doi.org/10.70265/QNHD5268.
